В предходната статия представих значението на информацията за паричните потоци. В част 2 от поредицата ще разгледам основните понятия, свързани с тази тема.
Отчетът за паричните потоци е предназначен да осигурява информация за постъпленията в и плащанията от предприятието, осъществени през отчетния период. Както формулира PricewaterhouseCoopers той „трябва да се фокусира върху идентифицирането на паричните резултати от сделките с външни за предприятието страни и ефектите им върху паричното му състояние“.
В Отчета за паричните потоци се представят само ефектите от сделки, които включват парични потоци. МСС7 дефинира паричните потоци като „входящи и изходящи потоци от пари и парични еквиваленти“.
Терминът пари се определя като „пари в брой и безсрочни депозити“.
Под пари в брой е прието да се разбират наличните в касата на предприятието монети и банкноти.
Под безсрочни депозити се разбират депозити, държани във финансови институции, които се плащат на виждане. Прието е, че това са депозити, от които може да се тегли в рамките на 24 часа от подаване на заявлението или обичайно на следващия работен ден, без това да води до наказателни такси. Пример за такъв депозит са разплащателните сметки, откривани от предприятията в банките.
Понятието парични еквиваленти се дефинира като „краткосрочни, високоликвидни инвестиции, които са лесно конвертируеми в известна сума пари и които са свързани с незначителен риск от промяна в стойността“. Основните характеристики на паричните еквиваленти са:
- Краткосрочност
Счита се, че една инвестиция е свързана с незначителен риск от помяна в стойността, ако до падежа й остава достатъчно кратък срок. МСС7 приема, че 3 месеца са такъв достатъчно кратък срок. Ето защо една инвестиция може да се класифицира като паричен еквивалент, ако на датата на придобиването й остават не повече от 3 месеца до падежа й. Следва да се подчертае, че ако на датата на придобиването срокът до падежа надвишава 3 месеца, инвестицията не се класифицира като паричен еквивалент. Нещо повече, дори и ако към края на отчетния период до падежа на тази инвестиция да са останали 3 месеца или по-малко от първоначалния по-дълъг срок, инвестицията не се прекласифицира в паричен еквивалент.
- Лесна конвертируемост
Инвестицията се конвертира лесно, ако може да бъде обърната в пари в кратък срок от време, без сериозна загуба под формата на такси или наказателни лихви.
- Предназначение за управление на паричните средства
Паричните еквиваленти са инвестиции, които се държат от предприятието за уреждане на краткосрочни задължения. Предназначението на тези инвестиции зависи от намеренията на предприятието. Ако предприятието не възнамерява да използва инвестицията за управлението на паричните си средства, то трябва да я класифицира като финансов инструмент, независимо че тя отговаря на останалите критерии – краткосрочност и лесна конвертируемост.
Примери за парични еквиваленти са краткосрочни държавни ценни книжа и корпоративни облигации, сертификати за депозит и др. МСС7 изрично изключва от обхвата на паричните еквиваленти инструментите на собствения капитал на други предприятия (акции), тъй като те са изложени на риск от значителна промяна в стойността. Изключение правят преференциални акции с фиксирана дата за обратно изкупуване и кратък срок до падежа.
Особеност на МСС7 е третирането на банковите овърдрафти. МСС7 определя, че банков овърдрафт, отговарящ на следните условия:
- формира част от управлението на паричните средства на предприятието;
- изплаща се на поискване;
- салдото по него често се сменя от дебитно в кредитно и обратно
може да се класифицира като паричен еквивалент в Отчета за паричните потоци. Същевременно банковият овърдрафт се третира като финансов пасив в Отчета за финансовото състояние. МСС1 не допуска изключение от правилото за не-компенсиране на активи и пасиви по отношение на банковия овърдрафт.
Като цяло МСС7 допуска доста свобода в класификацията на паричните еквиваленти. Ето защо предприятията следва да разработят счетоводна политика по отношение на определянето на състава им, да я оповестяват и да я прилагат последователно. Същевременно, двата борда – IASB и FASB, разработват съвместен проект за представяне и организация на информацията във финансовите отчети. По отношение на Отчета за паричните потоци вероятно понятието „парични еквиваленти“ няма да бъде запазено. Дали това ще се случи, предстои да видим в бъдеще.
Важен аспект на дефиницията на паричните потоци е, че те са „входящи и изходящи потоци…“. От това следва, че като парични потоци могат да се идентифицират само потоците на пари и парични еквиваленти между предприятието и външни страни. Потоците вътре в предприятието между различните видове пари и парични еквиваленти не се третират като парични потоци. Например, парично постъпление от клиент е взаимоотношение между предприятието и неговия клиент – външна за предприятието страна, поради което поражда входящ паричен поток. От друга страна тегленето на пари в брой от безсрочен депозит е част от управлението на паричните средства на предприятието и не формира нито входящ, нито изходящ паричен поток.
В следващат част очаквайте представяне на принципите за класифициране на паричните потоци.