Продължавам с поредицата за паричните потоци, като следващите две статии ще бъдат посветени на тяхната класификация според изискванията на МСС7. Тази част от разработката беше публикувана като отделна статия в бр.5 от 2015 г. на Списанието на ИДЕС.

Изготвянето и представянето на Отчет за паричните потоци попадат в обхвата на Международен счетоводен стандарт 7. Едно от основните изисквания на МСС7 е предприятията да класифицират паричните си потоци в три категории – потоци от оперативна дейност, от инвестиционна дейност и от финансова дейност. Счита се, че така потребителите на финансовите отчети получават много по-уместна информация за дейността на предприятието. Те могат да направят своите изводи по отношение на това как предприятието генерира и разходва паричните си средства в дейността си, използва ли ги за инвестиции, които да му осигурят бъдещи постъпления, как финансира дейността и инвестициите си, разпределя ли дивиденти и пр.

На пръв поглед класифицирането на паричните потоци е ясно и директно. То се извършва при спазване на основните насоки на МСС7, в съответствие с характера на бизнеса и при отчитане на същността на всяка една сделка. Същевременно МСС7 допуска голяма степен на преценка от предприятието и му предоставя свобода на вземане на решение относно класификацията. Както обикновено целта на Борда е стандартът да е базиран на принципи, а предприятията да могат, стъпвайки върху тях, да представят икономическата същност на сделките и събитията.

Не всички предприятия, обаче, използват добронамерено дадената им свобода на преценка. Някои се възползват и правят опити за манипулиране на резултатите, така че да представят парични потоци, които са по-добри в очите на инвеститорите. Така например, през 2005 г. в САЩ беше установено, че автомобилните производители Ford, General Motors и Chrysler са класифицирали в продължение на години вземанията си по лизингови договори като парични потоци от инвестиционна дейност, т.е. всяко увеличаване на тези вземания е било представяно като парични средства, използвани за инвестиции. Американският регулатор SEC ги принуждава да направят корекции в отчетите си и да представят тези потоци като потоци от оперативна дейност. Само при General Motors тази прекласификация е довела до намаляване на паричните потоци от оперативна дейност от 7.6 млрд долара на 3 млрд долара за годината, предхождаща промяната. Въпреки че крайната сума на паричните средства е оставала непроменена, представената структура на паричните потоци преди принудителната прекласификация е била значително „напудрена“ в сравнение с реалността – GM са представяли много по-големи парични средства, генерирани в дейността, и повече инвестиции, които да осигурят бъдещи постъпления.

Историята с американските автомобилостроители е просто един пример за важността на коректното класифициране на паричните потоци и значението, което то има за потребителите на финансовата информация. За съжаление у нас този въпрос е донякъде пренебрегван от авторите и не получава вниманието, което заслужава. А истината е, че структурата на Отчета за паричните потоци е един от водещите показатели, наблюдавани от инвеститорите при взимане на решение дали да вложат парите си в даденото предприятие. В него те намират информация за това кой е основният източник на парични средства за предприятието – чудесно е, ако това е основната дейност, и доста притеснително, ако е инвестиционната, тъй като в този случай предприятието явно разпродава дълготрайните си активи, за да оцелява.

Инвеститорите се интересуват от това как продажбите и печалбите се преобразуват в парични средства. Те знаят, че предприятието може да постигне успех в дългосрочен план, само ако основен източник на парични средства са паричните потоци от оперативна дейност. Когато продажбите и печалбите са ниски, инвеститорите отново обръщат поглед към Отчета за паричните потоци, за да намерят отговор на въпроса „Как се финансира предприятието?“. То може да разпродава активи – финансирането ще бъде представено като увеличени входящи парични потоци от инвестиционна дейност. Може и да се финансира чрез емитиране на собствен капитал или генериране на дълг – това, обаче, не може да продължава за винаги. Рано или късно инвеститорите ще предявят претенциите си към паричните потоци от оперативна дейност.

И не на последно място, инвеститорите сравняват нетната печалба с нетните парични потоци от оперативна дейност. Между тях трябва да има определена симетрия. Графиките им във времето трябва да са относително успоредни. Не е нормално нетната печалба да расте, а потоците от оперативна дейност да остават непроменени или да намаляват. Това би било знак за опасна декапитализация на дружеството или направо за манипулиране на финансовите резултати.

И така, днес ще представя основните изисквания на МСС7, касаещи класифицирането на паричните потоци. В следващата статия ще разгледам класифицирането на потоци, свързани с някои сделки, които предизвикват интерес или дори спорове в счетоводната общност, като лихви, дивиденти, данъци, застрахователни обезщетения, чуждестранна валута и пр.

Както вече беше казано, паричните потоци на предприятието се класифицират в три категории – от оперативна, от инвестиционна и от финансова дейност.

Оперативната дейност е тази, от която се генерира основна част от приходите на предприятието. Тя включва и всички други дейности, които не са инвестиционни или финансови по своята същност. Чрез оперативната си дейност предприятието генерира парични средства, с които да поддържа оперативния си капацитет, да реализира ресурсите си, да посреща задълженията си, да плаща дивиденти и да осъществява нови инвестиции, без да прибягва до външно финансиране. На практика паричните потоци от оперативна дейност са свързани със сделки и други събития, които намират отражение в Отчета за печалбата или загубата при определяне на финансовия резултат. Парични потоци от оперативна дейност са:

  • Постъпления от продажби на стоки, предоставяне на услуги и активи на трети страни, комисионни и др.;
  • Плащания към доставчици;
  • Плащания към или от името на персонала;
  • Плащания и възстановяване на данък върху дохода;
  • Плащания и постъпления по договори, държани за търгуване.

Може да се изведе като принцип, че от гледна точка на Отчета за печалбите или загубите, паричните потоци от оперативна дейност са резултат от сделки, които намират отражение във финансовия резултат, с изключение на тези, които са свързани с инвестиционна или финансова дейност. Сделки, събития и други обстоятелства, които пораждат нереализирани печалби и загуби, намерили отражение в Отчета за другия всеобхватен доход, са непарични по своя характер, не формират парични потоци и съответно не се представят в Отчета за паричните потоци.

Инвестиционната дейност обхваща придобивания на и освобождавания от нетекущи активи и други инвестиции, с изключение на инвестициите, класифицирани като парични еквиваленти. Примери за парични потоци от инвестиционна дейност са:

  • Плащания за придобиването на дълготрайни активи и постъпления от тяхната продажба;
  • Плащания за придобиване на инструменти на собствения капитал или дългови инструменти на други предприятия, или дялове в съвместни предприятия, и постъпления от тяхната продажба;
  • Плащания по предоставени заеми и постъпления от тяхното връщане;
  • Плащания за придобиване на деривативи и постъпления от тяхната продажба, при условие че тези деривативи не са държани за търгуване или за използване във фиансовата дейност.

МСС7 възприема като принцип изискването, че само парични потоци, които са свързани с признаването или отписването на актив в или от баланса, могат да се класифицират като потоци от инвестиционна дейност. Ето защо разходи по дейности, които имат инвестиционен характер, като например научно-изследователска дейност или проучвателни дейности, се класифицират като потоци от оперативна дейност. Аналогично, преките разходи по сделката в бизнес комбинация съгласно МСФО3 се признават в печалбата или загубата за периода, т.е. не формират актив и следователно, макар и самата бизнес комбинация да е инвестиционна сделка, потоците от тези разходи се класифицират в оперативна дейност.

Финансовата дейност включва дейности, които водят до промяна в собствения капитал на предприятието и неговите финансови задължения. Паричните потоци от финансова дейност най-общо включват постъпления или плащания, свързани с получаване, обслужване, изплащане или обратно изкупуване на дълг и собствен капитал. Примери за такива парични потоци са:

  • Постъпления при емитиране на инструменти на собствения капитал и плащания при обратното им изкупуване;
  • Плостъпления при емитиране на облигации, заеми, ипотеки и други краткосрочни и дългосрочни дългови инструменти;
  • Изплащане на заеми;
  • Изплащане на главница по договор за финансов лизинг.

Трите категории парични потоци могат да бъдат представени в тяхната връзка с Отчета за финансовото състояние, както следва:

Графика баланс-ОПП

Забележка:

Непаричните позиции като търговска репутация, отсрочени данъчни активи и пасиви и провизии не са включени в схемата, тъй като не формират парични потоци.