Здравейте, скъпи читатели!

Позволявам си да се отклоня от поредицата за проекта за Закон за счетоводството, тъй като искам да споделя с вас разсъжденията си на тема отчитане на паричните потоци. В няколко поредни статии ще представя на вниманието ви един анализ на значението на отчитането на паричните потоци, основните понятия в тази сфера, правилата за класификацията им и методите за съставяне на съответния отчет.

Приятно четене!

И така, съвременното счетоводство е здраво стъпило върху основополагащия принцип на текущото начисляване. Основната цел на този принцип е да представи финансов резултат, който отразява по-добре и по-качествено икономическия резултат на предприятието.

Принципът на текущото начисляване се изразява в това, че ефектите от сделките и останалите събития и обстоятелства, които водят до промени в активите и пасивите на предприятието, се отразяват в периодите на тяхното възникване, дори и ако съответните плащания и постъпления се осъществят в друг период. Иначе казано в общия случай приходите се признават, когато има вероятност в предприятието да постъпят икономически ползи, при условие че могат да бъдат надеждно оценени. Няма значение дали съответните парични средства са получени. Разходите, от своя страна, се признават когато възникнат, а не когато бъдат заплатени. Финансовите отчети, изготвени на база текущо начисляване, носят по-висока информационна стойност от тези, които са изготвени на касова основа. Те информират потребителите не само за минали събития, свързани с постъпления или плащания на парични средства, но и за задълженията, които предприятието има да погасява, както и за вземанията, които има да получава в бъдеще.

В дългосрочен план финансовият резултат, базиран на текущо начисляване, е точен измерител на неуловимия икономически резултат на предприятието. В краткосрочен план, обаче, е възможно финансовият резултат да се разминава с икономическия резултат на предприятието. Това се дължи на необходимостта от използване на различни счетоводни приблизителни оценки и други счетоводни предположения, които се характеризират с вътрешно присъща несигурност и често изискват корекции в бъдещи периоди. Качеството на финансовия резултат на база текущо начисляване се влошава допълнително и от т.нар. „управление на резултата“ (earnings management) – приятно звучащ евфемизъм, прикриващ практики за манипулиране на финансовите резултати с цел представяне на по-добри, по-лоши или по-постоянни такива, според краткосрочната цел, преследвана от мениджмънта.

Често много по-точен измерител на икономическите резултати на предприятието в краткосрочен план, а и на ефективността и ефикасността, с която ръководството управлява поверените му ресурси, се оказва не финансовият резултат на база текущо начисляване, а този на база парични потоци. Той разкрива способността на предприятието да посреща текущите си задължения, да връща дълговете си, да плаща лихви и да разпределя дивиденти. Не случайно инвеститорите на финансовите пазари наблюдават от близо информацията за паричните потоци на различните листвани дружества в търсене на такива измежду тях, в които си струва да се влагат ресурси.

Голяма част от счетоводните оценки се базират на минали, настоящи или очаквани в бъдеще парични потоци. Във фундаменталния си труд „Теория на счетоводството“ Елдон Хендриксен и Майкъл ван Берда посочват, че приходите се оценяват по сумата на нетните входящи парични средства, които се очаква да бъдат получени в замяна на продажбата. Разходите пък се измерват като платени или платими парични средства. Начислените приходи и разходи представляват разпределение на бъдещи парични потоци в текущия период, докато отсрочените приходи и разходи – на минали парични потоци в текущия или в бъдещи периоди.

Съветът по МСС отчита важността на информацията за паричните потоци и посочва като основна цел на финансовото отчитане с общо предназначение предоставянето на финансова информация, която позволява на потребителите й да предвидят размера, времето за получаване и несигурността на бъдещите нетни входящи парични потоци на предприятието, така че да изградят очаквания за възвращаемостта от инвестицията си в него. Нещо повече, представянето и оповестяването на тази информация под формата на Отчет за паричните потоци е задължително за всички предприятия.

Целта на разработката в тази и следващите статии е да представи основните моменти, свързани с изготвянето и представянето на този толкова важен, но често пренебрегван Отчет за паричните потоци. Разработката стъпва на изискванията на Международен счетоводен стандарт 7, който навсякъде по-долу е изписван с познатото съкращение МСС7. Фокусът на статията е върху Отчета за паричните потоци в индивидуалния финансов отчет на предприятието. Не са разглеждани спецификите на изготвянето на консолидирания отчет за паричните потоци.

В следващата статия ще можете да прочетете за основните понятия, отнасящи се до отчитането на паричните потоци.