Здравейте, приятели,

Днес ще обърна съвсем накратко внимание на това как се изчислява трудовият стаж, когато служителят не е бил в трудово правоотношение през всички календарни дни на месеца, като се ограничавам само до случаите, в които лицето е отработило поне половината законоустановено работно време, т.е. поне 4 часа дневно.

И така, ще намерите нормативните записи в чл.355, ал.3 на Кодекса на труда и чл. 9, ал.3 на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, които могат да бъдат обобщени по следния начин:

Реално отработени от служителя дни Брой работни дни в месеца
< 21 ≥ 21
Всички Пълен месец Пълен месец
Не всички, но поне 21 или повече Пълен месец
Не всички и по-малко от 21 Календарни дни в ТПО Календарни дни в ТПО

Изискването да се признава пълен месец, когато са отработени всички работни в месеца, има влияние, когато месецът започва или завършва с почивни дни. През 2016 такива месеци са януари, април, май, юли, октомври и декември. Ако например служител постъпи на работа на 3ти октомври 2016, ние сме длъжни да признаем 1 месец трудов стаж за октомври, а не 29 дни, тъй като 1ви и 2ри октомври са неработни дни. Същото важи и ако служителят е напуснал на 28ми април – отново признаваме пълен месец, а не 28 дни, тъй като 29 и 30 април са били почивни дни.

Вторият критерий за признаване на пълен месец е да са отработени поне 21 работни дни от него. Естествено, няма как това изискване да бъде постигнато в по-късите месеци, но в месеци като март, юни, август и ноември 2016, може да ни се случи да го прилагаме. Например, ако служител постъпи на работа на 2ри юни 2016, трябва да признаем пълен месец трудов стаж вместо 29 дни, тъй като лицето ще е отработило 21 работни дни. Същото се получава и ако напусне на 29ти август – отново вместо 29 дни признаваме 1 календарен месец.

Винаги, когато лицето има по-малко от 21 отработени дни и не е отработило всички дни в месеца, трудовият стаж се признава като брой календарни дни в трудово правоотношение.

Разбира се, добре е да внимаваме да не дублираме трудов стаж с предходен работодател. Все пак в чл.355, ал.5 КТ ни казва, че „за трудов стаж не се признава времето в повече от действително изслуженото по трудово правоотношение“.