След като ви представихме структурата на проекта за Закон за счетоводството, време е да се гмурнем в неговата същност. Днес ще обърнем внимание на начина, по който законопроектът регламентира текущото счетоводно отчитане.

Една от основните задачи, поставена пред законопроекта, е да регламентира текущото счетоводно отчитане. За целта законопроектът изброява базовите теоретични постановки на счетоводството:

  • Двустранно счетоводно записване;
  • Текущо отчитане в хронологичен ред на възникналите стопански операции;
  • Всеобхватно хронологично регистриране;
  • Систематично (синтетично и аналитично) регистриране;
  • Междинно и годишно приключване на регистрите;
  • Корекции чрез сторно статии;
  • Прилагане на индивидуален сметкоплан и счетоводна политика, утвърдени от ръководството.

И в този вариант на закона, както и в досегашния закон, законодателят не е сметнал за уместно да поясни какво разбира под аналитично регистриране и по-точно какво ниво на аналитичност се търси, както и под междинно приключване, т.е. на какви междинни периоди. Това оставя пространство за недобронамерена намеса на органите на НАП и откровен тормоз върху предприятията.

Като цяло остава впечатление, че за съжаление законодателят не е успял да избяга от дълбоко вкорененото от времето на тоталитарния режим схващане, че държавата трябва да регламентира и контролира начина, по който предприятията организират и осъществяват счетоводното си отчитане. Законопроектът изобилства от изисквания в тази насока, макар че такива липсват както в Директива 34, така и в различните системи от счетоводни стандарти – било МСФО, било US GAAP или някоя друга.

Умелото водене на търговските книги е едно от качествата на търговеца още от времето на венецианските търговски и Лука Пачоли. Неправилното отчитане е само в негова вреда и може да му коства много загуби. По никакъв начин, обаче, владетелят по онова време не се е вълнувал дали търговецът води добре своите дела или не. Държавата не би следвало да се вълнува и сега.

Концепцията за регламентиране на дейността на счетоводството от държавата се появява заедно със социализма, когато класическата диплография е принизена до нивото на имуществена статистика и се използва само за целите на контрола върху дейността на стопанските организации. Фокусът е преместен върху детайлното инвентаризиране. Счетоводната дейност е силно формализирана, а техниката – тотално стандартизирана. Творчество и интерпретации не се допускат. Счетоводството се регламентира с многобройни наредби и правилници. Всичко това обезличи професията, изкриви манталитета на счетоводителите, определи образа на скучни и необразовани бюрократи, който те имат сред останалата част от обществото.

Освен това, счетоводството е наука, развивана в продължение на стотици години. То има солидна теоретична основа. Навсякъде по света техниката на двустранното счетоводно отчитане, счетоводните сметки, балансът, хронологичното и систематичното отчитане са подобни, ако не и едни и същи. Кому е нужно базови теоретични постановки да се вписват в закон? Дали например Законът за енергетиката описва базови теореми на теоретичната електротехника? Или пък Законът за движение по пътищата – техниката на шофиране на лек автомобил и изискванията за превключване на скоростите му?

Да, необходимо е, ще кажат някои – държавата е главен потребител на информацията от финансовите отчети и има право да изиска уеднаквяване на начина, по който предприятията водят текущата си счетоводна отчетност. Това схващане е дълбоко погрешно и води до т.нар. данъчно счетоводство – счетоводство, което предоставя изкривена и изопачена информация за финансовото състояние на предприятието, информация с изключително ниско качество.

Държавата не е главен потребител на информацията от финансовите отчети. Главните заинтересовани от финансовото състояние на предприятието страни са, разбира се, неговите собственици, както и лицата, които му предоставят ресурси – инвеститори, кредитори и други заемодатели. Всички останали страни – контрагенти, персонал, обществеността, държавата, могат да удовлетворят информационните си нужди от финансовите отчети, изготвени за главните потребители.

Ето защо информацията, произлизаща от текущото счетоводно отчитане и финансовите отчети трябва да е качествена за главните й потребители, а не за данъчната администрация. За целта предприятията трябва да прилагат познатите счетоводни техники (двустранно записване, хронологично и систематично регистриране, подробна аналитична отчетност и пр.) и стриктно да спазват счетоводните стандарти, разработвани от независими, висококвалифицирани експерти. И тук е мястото на държавата – тя трябва да определи кои счетоводни стандарти да се прилагат и да гарантира стриктното им спазване. Това би могло да се постигне чрез въвеждане на изискване за допълнителна професионална квалификация на съставителите на малки, подлежащи на одит, средни и големи предприятия, чрез проверка на дейността им от един Национален съвет по счетоводство, чрез принудително членство в Институт на професионалните счетоводители, подобно на членството на одиторите в ИДЕС и прочее, и прочее – вариантите са много.

Истината е, че днес в много случаи счетоводните стандарти се прилагат проформа, а текущото счетоводно отчитане е сведено до ниво данъчно счетоводство с ниско качество на финансова информация. За съжаление проектът на закон за счетоводството не само не прави опит да се пребори, ами и окуражава данъчния фокус на счетоводството в България и съответно ще задълбочи проблемите с ниското качество.

По отношение на изискванията към текущото счетоводно отчитане впечатление прави и това, че според законодателя предприятието трябва да отчита „имущественото и финансовото си състояние“. Това е явно неразбиране на финансовата концепция за капитала, която се прилага в повечето предприятия по света и във всички предприятия у нас, които използват НСФОМСП като счетоводна база. Съгласно тази концепция капиталът се разглежда като вложени пари от собствениците. Целта й е да запази номиналната стойност на капитала във финансово изражение, т.е. текущото счетоводно отчитане е финансово насочено. Говорим за финансови отчети, финансово счетоводство, финансово състояние. Счетоводството на база финансова концепция не отчита имущественото състояние на предприятието. То не е предназначено да води статистическа информация за материалния оперативен капацитет на предприятието.

Едно изискване текущо счетоводно да се отчитат всички стопански опрации, които водят до промени на имущественото състояние на предприятията, е най-малкото ретроградно. В действителност то противоречи на изискването за прилагане на финансовата концепция за поддържане на капитала.

Не на последно място, интересен е подходът, възприет от законодателя по отношение на едноличните търговци. Тази форма на търговска дейност не е обхваната от Директива 34, което дава известна свобода на действие на нашите нормотворци. Те се възползват от това и предоставят възможност на малките ЕТ предприятия да водят опростено едностранно счетоводно отчитане, при условие че оборотът им не надвишава 50,000 лв.

В следващата статия ще разгледаме как законопроектът регламентира счетоводната документация.