Днес ще разгледаме проекта за регламентиране на счетоводната документация. В предходната статия ви представих как законодателят е предпочел да регламентира текущото счетоводно отчитане в предприятията. За съжаление в този аспект хората, които са писали проекта, са пренесли механично доста от архаичните остатъци от регламентацията на счетоводството по време на тоталитарния режим. Нещо подобно се наблюдава и по отношение на регламентирането на счетоводната документация. Нека започнем, обаче, с положителните аспекти.

Законопроектът прави промяна от досегашните изисквани в положителна посока, като допуска използването на документи на чужд език. С това определено се улесняват предприятията, намаляват се техните разходи и административна тежест.

Текстовете, касаещи изискванията за съхранение на счетоводната документация, също са развити в положителна посока. Отпадна различният срок за съхранение на документите на счетоводни регистри и финансови отчети, документи за данъчен контрол и документи за одит. В крайна сметка първичните документи, въз основа на които са съставени счетоводните регистри и финансовите отчети, са и документи за данъчен контрол и документи за одит. Ето защо законодателят правилно ги е обединил в една група и е посочил срок за съхранение 10 години. Уточнена е и началната дата, от която започва да тече този срок – 1 януари на следващия отчетен период.

За съжаление, положителните новости свършват до тук. И по отношение на счетоводната документация се забелязва запазване на формалността. Тези въпроси са разгледани толкова подробно и детайлно, че е напълно ясно е, че документите, съдържанието им и т.нар. „документална обоснованост“, имат най-голямо значение за законодателя.

Документалната обоснованост е от значение за фиска. Държавата има пълно право да определи правилата, по които да се изчислява данъчният облагаем резултат на предприятията, тъй като това влияе пряко на постъпленията във фиска. Не оспорваме, че данъчната политика е в прерогативите на държавата. Счетоводната политика, обаче, трябва да е така разработена, че да представя възможно най-вярно и честно реалните икономически сделки, събития и други обстоятелства, пред които се изправя предприятието. Възникването на тези събития не зависи от това дали те са документално обосновани или не. Това, че едно събитие не е придружено от документ, не го прави несъществуващо. Напротив, дори и да липсва документ, това събитие е довело до промяна във финансовото състояние на предприятието и трябва да бъде отчетено.

Не е работа на държавата да поставя изисквания как предприятията да документират стопанските операции за счетоводни цели. Нейно право е да определи тези изисквания за данъчни цели. Това се извършва не в Закон за счетоводството, а в данъчен закон. Връзката между счетоводството и данъчните закони са постоянните и временните данъчни разлики и съответните стандарти – МСС12 и СС12.

Най-ясното доказателство за стремежа на законодателя да постави под пълен контрол отчетността в предприятията и да превърне диплографията в данъчно счетоводство е нововъведеният чл.9. Текстът на тази клауза е толкова мракобесен и толкова Джордж-Оруелски, че ще си позволя да го цитирам дословно:

„Чл. 9 Не се допуска съставяне и/или отчитане на счетоводен документ за:

  1. Стопанска операция, която не е била извършена, изкривява или изопачава имущественото и финансовото състояние на предприятието;
  2. Фиктивна или привидна сделка, включително подкупването на длъжностни лица.“

Отиваме в дефинициите, представени в Допълнителните разпоредби и откриваме следните определения:

„7. „Изкривяване или изопачаване на имущественото и финансовото състояние на предприятието” е всяко игнориране на действащите правила за водене на счетоводната отчетност – този закон и приложимите счетоводни стандарти, всяко невярно и нечестно представяне на стопанската операция, осчетоводяване на привидни и/или фиктивни договори или сделки, в резултат на което съставените финансови отчети не отговарят на изискването за достоверност на счетоводната система в предприятието.“

„23. „Привидна сделка“ е сделка, която се сключва с цел да прикрие друга сделка, която страните в действителност желаят да сключат. Привидната сделка прикрива действителната воля на субектите.“

„34. „Фиктивна сделка“ е сделка, която независимо дали е сключена в нарушение или не на закона, в действителност цели създаване на заблуда за възникнали несъществуващи права и задължения или получаване на предимство за страните. Това е сделка, която се сключва, без страните по нея да желаят сделката да породи правно действие.“

Горецитираните изисквания са прекалено общи и дават огромно поле за тормоз върху предприятията от страна на служители на НАП и други държавни служби. Този текст ще доведе до свободни интерпретации на тези държавни служители и неминуемо – до много съдебни дела. Не е ясно как точно ще се доказва дали една стопанска операция не е била извършена, или изкривява финансовото състояние на предприятието, или направо е фиктивна или привидна. И сега практиката изобилства от случаи, в които органи на НАП просто заявяват, че дадена сделка е фиктивна или привидна и предприятията нямат друг избор, освен да завеждат административни дела. Този текст ще доведе до масова и не винаги добронамерена намеса на органи на НАП и други държавни служители в счетоводната политика на предприятията.

Нещо повече, текстът на чл.9 ще доведе до превръщане на счетоводството от отразяващо реалните икономически сделки, събития и обстоятелства в чисто данъчно счетоводство. Финансовите отчети няма да дават вярна и честна представа за финансовото състояние и резултати на предприятията. Финансовата информация няма да е уместна и достоверна.

За съжаление общото впечатление от текстовете, касаещи счетоводната документация, е, че законодателят се интересува от формата, а не от съдържанието на стопанските операции – противно на съвременните тенденции да се отдава предимство на съдържанието пред формата. Тези текстове (особено чл.9) неминуемо ще доведат до сблъсък между предприятията, които не желаят да водят чисто данъчно счетоводство, и данъчната администрация (а защо не и други държавни органи и служби).

В следващата статия ще разгледаме различните лица, участващи в счетоводния процес и техните права и задължения.