Продължаваме с коментара по проекта за Закон за счетоводството. Днес ще обърна внимание на правата и задълженията на различните лица, участващи в счетоводния процес. Те, според проекта, са три основни:

  • Министърът на финансите
  • Ръководителят на предприятието
  • Съставителят на финансовите отчети

Тук е мястото да се посочи, че в първоначалния проект на закон, който беше предложен от Министерство на финансите, фигурата на съставителя на финансовите отчети липсваше. Това беше груба грешка и доведе до напълно основателни брожения в счетоводните среди. Слава Богу, разумът надделя, и фигурата на съставителя беше върната във входирания в Парламента проект.

И така, първият участник в счетоводния процес, на когото законопроектът обръща внимание е Министърът на финансите. Законодателите дават на Министъра право да:

  • Координира хармонизацията на местното ни счетоводно законодателство с европейското и да осъществява връзките на България със съответните европейски институции;
  • Да дава становища и методически указания по прилагането на Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти; и
  • Предприема мерки за развитието и усъвършенстването на счетоводството.

И докато първото правомощие е напълно логично и обосновано, то другите две противоречат на дълбокоприсъщото разграничение между счетоводно и фискално отчитане и буквално лъхат на тоталитарен архаизъм.

Практиката Министърът на финансите да ръководи счетоводството е непозната в развития западен свят, към който България вече принадлежи. Министърът е начело на данъчната администрация. Той ръководи фиска на държавата. Министърът трябва да определя данъчната политика, а не да следи как предприятията водят своето счетоводство. Той не следва да има правомощия върху развитието и усъвършенстването на счетоводството.

България следва да поеме по модерния път на развитие на счетоводството чрез създаване на професионални организации, равноотдалечени от правителство, счетоводна гилдия и одитори. Една такава професионална организация следва да разработва националните счетоводни стандарти, да е лицето на България пред другите организации, които пишат стандарти, да бъде арбитър в спорове, касаещи счетоводното право и пр. Считам за сериозен недостатък отпадането на идеята за създаване на Национален Съвет по Счетоводство. Смятам, че е време българските политици да се откажат от държането на юздите на дейност, от която практически не разбират.

Нещо повече, определяне на върховния ръководител на данъчната администрация за върховен ръководител на счетоводството в България, окончателно ни изпраща в сферата на данъчното счетоводство. Имах вече възможността да споделя, че редица изследвания сочат, че данъчното счетоводство дава информация с изключително ниско качество[1]. Лошото качество на информацията от финансовите отчети отблъсква инвеститорите и в крайна сметка влияе отрицателно върху икономическото развитие на страната. В това отношение препоръчвам на нашите законотворци да изчетат коментари по темата – например чудесната книга на доц.Фаня Филипова „Финансовото счетоводство и качеството на финансовата информация“. И дано разумът да надделее.

Продължаваме напред.

Основната фигура в счетоводството на ниво отделно предприятие според законодателите е тази на неговия ръководител. Той получава всички отговорности, присъщи на един главен счетоводител, независимо от това дали има счетоводно образование и професионален опит, а именно:

  • Утвърждава индивидуалния сметкоплан;
  • Организира текущото счетоводно отчитане;
  • Утвърждава формата на счетоводството;
  • Отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети;
  • Определя периодичността на финансовите отчети;
  • Отговаря за извършването на независим одит от регистрирани одитори;
  • Определя реда и начина за извършване на инвентаризация;
  • Отговаря за съхранението на счетоводната информация;
  • Определя реда на документооборота.

Горките ръководители! Ако знаят само какво им се готви! Но да оставим иронията настрана.

Изпълнението на гореизброените отговорности изисква задълбочени счетоводни познания. Нима собствениците на предприятия знаят как се организира текущата счетоводна работа, така че да отговарят за нея? Или пък разбират различните функции на конкурентните счетоводни софтуери, така че да изберат измежду тях? Още по-малко са наясно със счетоводните стандарти и техните изисквания относно съставянето и съдържанието на финансовите отчети.

Ръководителите на предприятията в повечето случаи най-много да имат бегла представа от данъчните закони. Те не познават принципите на счетоводството, нито стандартите (независимо дали национални или международни), нито техниката на счетоводството. Те не са квалифицирани да изпълняват вменените им задължения. Така отговорността както за такива важни политики като разработване на индивидуален сметкоплан и утвърждаване на формата на счетоводството, така и за съставянето и представянето на финансовите отчети ще бъде прехвърлена на лица с неясна квалификация. Качеството на счетоводната информация ще бъде съмнително и ненадеждно.

Законодателят все пак е посочил, че финансовите отчети се съставят от лица със специфично образование и професионален опит – познатите и от сегашния закон съставители. Изискванията към съставителите остават същите като до сега. Да ги напомним:

  • Висше счетоводно-икономическо образование със степен магистър и 2 години действителен стаж по специалността;
  • Висше счетоводно-икономическо образование със степен бакалавър и 3 години действителен стаж по специалността;
  • Висше счетоводно-икономическо образование със степен специалист и 4 години действителен стаж по специалността;
  • Друго висше икономическо образование и 5 години стаж в областта на счетоводство, външен / вътрешен одит, финансова инспекция, данъчни ревизии;
  • Средно икономическо образование и 8 години стаж като счетоводител.

Тези лица трябва да са в трудово, служебно или облигационно правоотношение с работодателя и да не са осъждани за определен вид престъпления.

Но ако в сегашния Закон за счетоводството се казваше изрично, че „Съставителите на финансовите отчети отговарят за организацията на счетоводната дейност в предприятието“, в настоящия проект няма и дума за някаква отговорност. Напротив, съставителят само съставя финансовите отчети, но за всичко останало отговорен е ръководителят.

По наше мнение това е дълбоко погрешен подход.

Главният счетоводител на всяко предприятие трябва да организира цялата счетоводна дейност в предприятието. Неговите функции и отговорности трябва да бъдат изрично изброени в закона.

Той е лицето, което избира използваните от дружеството счетоводни софтуери, т.е. именно той определя формата на счетоводството. Той подбира счетоводния персонал и организира работата му. Той организира документооборота и следователно отговаря за съхранението на счетоводната документация. Той определя и прилага счетоводната политика. Именно той съставя, подготвя и публикува финансовите отчети на предприятието.

Главният счетоводител трябва да има задълбочени познания в счетоводните стандарти, в данъчните и трудово-осигурителните закони и кодекси. За гарантиране на това добре би било да се въведат по-строги изисквания към професионалната квалификация и опит на главните счетоводители на малки, подлежащи на одит, и на средни и големи предприятия, както и известно облекчаване на изискванията за съставителите на микро предприятията. Със сигурност сега най-строгото изискване – магистърска степен и 2 години действителен стаж, е изключително леко. Стажът трябва да е поне 5 години и да се увеличава не с 1, а с поне 2 години за всяко следващо по-ниско образователно ниво. Също така добре би било счетоводителите да подлежат на регистриране в публичен списък на съставителите и копие от документа за регистрация да се прилага към публикуваните финансови отчети с общо предназначение.

Най-радикалните идеи за гарантиране професионалната квалификация и знанията на съставителите стигат до учредяване на Институт на професионалните счетоводители, полагане на изпит за правоспособност след завършване на висше образование пред изпитна комисия от този институт и задължително членство в него. Ние сме привърженици на тази идея, с условието само средните и големите предприятия задължително да имат главен счетоводител – дипломиран професионален счетоводител от такъв Институт. Микро и малките предприятия трябва да бъдат облекчени.

Но дори и едно изискване за добиване на правоспосбност да не бъде прието (а всички сме наясно, че счетоводната гилдия дава сериозен отпор на тази идея; защо ли? от страх да не изпадне от професията може би?), едно сериозно увеличаване на изискванията за придобиване на правоспособност на съставител, както и регистриране в публичен списък на съставителите неминуемо ще повиши качеството на счетоводството и счетоводната информация. А не е ли това целта, която един закон за счетоводството би трябвало да преследва?

Освен това, главният счетоводител трябва да носи отговорност, включително административно-наказателна и гражданско-правна, за действията си. Той трябва да подлежи на административни наказания, включително отнемане на правоспособност, при неспазване на счетоводните стандарти или счетоводната етика. Това е единственият начин, по който може да се гарантира качество на извършваната от него работа.

И накрая, главният счетоводител трябва да бъде независим от ръководството. Той трябва да има право автономно да взима решения относно счетоводното отчитане на предприятието и не трябва да допуска влияние, което като резултат да изкривява или изопачава счетоводната информация за това предприятие. Законът трябва да предвижда закрила на съставителя и забрана за уволнение поради несъгласие с ръководството.

Законодателят ни, за съжаление, е много далеч от подобни идеи.

Като цяло така определени функциите на лицата, ангажирани със счетоводството на ниво държава и на ниво отделно предприятие, са крачка назад. Те не само няма да повишат нивото на счетоводството и счетоводната информация в България, ами и обратно – ще влошат тяхното качество. Счетоводството окончателно ще стане чисто данъчно – министърът на финансите няма друг интерес, а ръководителите на предприятията, често се вълнуват само от данъците, които предприятието плаща. Лицата с нужното образование и професионален опит ще бъдат само безгласни и безправни изпълнители на нарежданията на хора без познания по счетоводство.

Жалко е, че законопроектът е толкова назадничав по отношение на текущото счетоводно отчитане, счетоводната документация и функциите на лицата, ангажирани със счетоводството. Начинът, по който е написана цялата първа глава, показва, че проектът е списван от бюрократи от министерство на финансите без никакви познания за проблемите на съвременното счетоводство в България. Текстовете просто са пренесени от предходните закони – без мисъл, без разсъждения, без анализ. И ако това е тъжно, страшното ще стане, когато същите хора започнат да творят счетоводни стандарти. Но за това в следваща статия.

[1] Например – Michael D. Yu; International earning management and accounting standards, 2005, www.ssrn.com